Сега до края да отричаш,
пиян от твойта свобода,
и да се луташ безразличен
във лабиринта на нощта,
и да надвиснеш като камък,
суров над миналите дни,
и вгледан в пясъчния замък
с избодени от студ очи,
и да се мяташ невъзможен
в солта на скучните вълни,
и пулсът ти да те тревожи,
и пулсът да ти измени, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up