Свобода ли е
Сега до края да отричаш,
пиян от твойта свобода,
и да се луташ безразличен
във лабиринта на нощта,
и да надвиснеш като камък,
суров над миналите дни,
и вгледан в пясъчния замък
с избодени от студ очи,
и да се мяташ невъзможен
в солта на скучните вълни,
и пулсът ти да те тревожи,
и пулсът да ти измени,
и съвестта ти като хрътка
след теб да тича и вгорчава
болезнените, нови стъпки.
Ако долавяш вик тогава,
поспри с очите на дете,
с душата си плача да видиш.
Настъпил си едно сърце –
сърце в черупката на мида.
© Емилия Николова All rights reserved.
