5.04.2011 г., 10:26

Свраките и те ще стават хора

763 0 6

 

Като гледам свраките на двора,

мисля, че и те ще стават хора!

 

Първо набелязаха дървото.

След това – мястото на гнездото.

После две от тях акъли дават,

а пък трите други – изпълняват:

 

по самички или пък по двечки,

носят съчки, телове и клечки.

Клечките в гнездото ги забиват,

а пък с теловете ги обвиват.

 

При това не спират да бърборят –

сигурно за нещо си говорят.

 

Внучето от вкъщи се показа,

погледа ми проследи и кàза:

 

- Дядо, ти с какво се занимаваш?

Дядооо!  Птиците ли наблюдаваш?

 

Кàзах:

- Гледам свраките на двора.

Сигурно и те ще стават хора!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много за хубавите отзиви! Много сте великодушни!Същевременно радвам се, ако и вие сте му се усмихнали! Глупавичко е, но то е защото и авторът му е такъв! Чудех се в раздел "философска" или "детска" да го пусна, но реших че, щом трудът е факторът, който създава хората, може да е и във "философска".
  • Е, невероятен си!!!
    Поредното бижу
    С удоволствие те чета!
    Поздрав!
  • Поздрави за чудесния стих!
  • Поздрав, Ангар!
  • Чудесно е!
    Много интересни са за наблюдение!
    Разговарят, даже си играят с котките.
    Сериозна философия!
    Успех!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...