Сянка във нощта,
пресича тъмния площад,
носител на смъртта
разхожда се във мрачен град.
Засвири нежната си песен,
лири сладкодумни и пригласят.
Гласът й - весел като есен,
листата във краката и се кланят.
Луната кървав поглед хвърля,
клоните във зверове превръща
и само с поглед тя подхвърля –
облаци неземно черни във нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация