31.07.2020 г., 12:36  

Съблечи тези вятърни шорти!

941 7 16

Въх, уби мъ! Какъв си щурак!

Тези вятърни шорти ти мязат!

Искам с ризка буфан да си пак,

под която... ( Какво се показва?)

 

Нежно люшнал се житен масив

с цвят на цъфнала ръж. ( Бягай, Джени!)

Като в сън чакам теб, най-красив

мой идалго, пред мен на колене

 

да застанеш, подал ми в ръка

инкрустирана малка кутийка.

Този сън ще се сбъдне! Така

каза врачката кака Марийка.

 

Тя ти стори магия - към мен

твоя поглед да бъде насочен.

Сърцебиен, заветният ден

доста дългичко май се проточи.

 

Но не губя кураж! И в ръжта

не с молитва, със сърпа нагазвам.

Съблечи тези шорти! Страстта

днес какво е на теб ще покажа!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз пиша това, което вътрешния глас ми казва и както го казва. Или поне се опитвам да е така. Но винаги съм държала на разнообразието в темите и в начина на изказ.
    Благодаря ти, Рени!🤗
  • усмихна ме това намигане:“Браво , Мари-ти можеш всякак да се изкажеш! Всякак да развълнуваш и всякак да те запомня!
  • Чудни чудесийки двете
    сме си с Краси и простете
    гордостта ми очевадна!
    Урочасвам, ша припадна! ( Хахаха!)

    Стана ми още по-горещо от вашите похвали! Че смилете се малко, де, Деа, Стойчо и Ники! Я за награда ми командировайте морето да дойде до мен! 🌊 🌊 🌊 Ще започна да си го рисувам докато сомнамбулствам...
  • Чудесни сте с Краси!
    Поздрави и на двете!
    Разкош сте😎😎😎
  • Получаваш за награда инкрустирани овации за връхлетялото те вдъхновение!🎆

Августо – мусонско

От вятъра уших си шорти,
от облаче – буфан ръкав!
Дъждът, не щеш ли, ме изпорти.
Помля́ ме – луд и въртоглав!
С целувки по́чна ме на капки, ...
1.2K 10 13

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...