Jul 31, 2020, 12:36 PM  

Съблечи тези вятърни шорти!

940 7 16

Въх, уби мъ! Какъв си щурак!

Тези вятърни шорти ти мязат!

Искам с ризка буфан да си пак,

под която... ( Какво се показва?)

 

Нежно люшнал се житен масив

с цвят на цъфнала ръж. ( Бягай, Джени!)

Като в сън чакам теб, най-красив

мой идалго, пред мен на колене

 

да застанеш, подал ми в ръка

инкрустирана малка кутийка.

Този сън ще се сбъдне! Така

каза врачката кака Марийка.

 

Тя ти стори магия - към мен

твоя поглед да бъде насочен.

Сърцебиен, заветният ден

доста дългичко май се проточи.

 

Но не губя кураж! И в ръжта

не с молитва, със сърпа нагазвам.

Съблечи тези шорти! Страстта

днес какво е на теб ще покажа!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз пиша това, което вътрешния глас ми казва и както го казва. Или поне се опитвам да е така. Но винаги съм държала на разнообразието в темите и в начина на изказ.
    Благодаря ти, Рени!🤗
  • усмихна ме това намигане:“Браво , Мари-ти можеш всякак да се изкажеш! Всякак да развълнуваш и всякак да те запомня!
  • Чудни чудесийки двете
    сме си с Краси и простете
    гордостта ми очевадна!
    Урочасвам, ша припадна! ( Хахаха!)

    Стана ми още по-горещо от вашите похвали! Че смилете се малко, де, Деа, Стойчо и Ники! Я за награда ми командировайте морето да дойде до мен! 🌊 🌊 🌊 Ще започна да си го рисувам докато сомнамбулствам...
  • Чудесни сте с Краси!
    Поздрави и на двете!
    Разкош сте😎😎😎
  • Получаваш за награда инкрустирани овации за връхлетялото те вдъхновение!🎆

Августо – мусонско 🇧🇬

От вятъра уших си шорти,
от облаче – буфан ръкав!
Дъждът, не щеш ли, ме изпорти.
Помля́ ме – луд и въртоглав!
С целувки по́чна ме на капки, ...
1.2K 10 13

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...