Събуди ли се – луд и неспокоен
Обувките му скрий, ще тръгне бос и
душата си ще вземе само. Бялата.
Недей го връзва с примка от въпроси,
недей вгорчава до пелин раздялата.
Сипи вино̀ . Напиеш ли го – твой е
и укроти копнежите безумните.
Събуди ли се - луд и неспокоен,
ще хукне след съдбата си по друмите.
Сложи му за изпът, каквото дал е,
сърцето му. Не трябващо на никого.
На кръстопът до болка изначален,
не го поставяй. Ористта му вика го.
Вратата си заключвай. Зла луна е,
настръхналите като псета истини
го водят... Пътят дълъг... Срокът – краен,
твой – беше. Всички сметки са разчистени...
https://youtu.be/zK-Cp0pHkA8?si=nyoNXC7X0ONUkKzo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
