26.03.2011 г., 16:39

Събудих се

1.1K 0 0

Събудих се, сънят избяга от очите

и изведнъж осъзнах - пак ли закъснях?

Най-после че съм свише разпознат

и любовта, и нежността,

които той - мъжът ми - ги дарява

са със толкова висок заряд!

 

И колко глупава или себична съм била,

за да не видя колко много той с радост ме дарява,

със висша нежност с цвят небесносин,

обгръща ме като шал-кашмир от облаци пенливи.

 

И радва се творецът на творбите си,

и реят се телата - танц необозрим,

във пух от нежност светлосин...

 

И винаги в миг такъв питам се:

с какво ли туй богатство съм заслужил?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...