Mar 26, 2011, 4:39 PM

Събудих се

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Събудих се, сънят избяга от очите

и изведнъж осъзнах - пак ли закъснях?

Най-после че съм свише разпознат

и любовта, и нежността,

които той - мъжът ми - ги дарява

са със толкова висок заряд!

 

И колко глупава или себична съм била,

за да не видя колко много той с радост ме дарява,

със висша нежност с цвят небесносин,

обгръща ме като шал-кашмир от облаци пенливи.

 

И радва се творецът на творбите си,

и реят се телата - танц необозрим,

във пух от нежност светлосин...

 

И винаги в миг такъв питам се:

с какво ли туй богатство съм заслужил?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...