Mar 26, 2011, 4:39 PM

Събудих се

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Събудих се, сънят избяга от очите

и изведнъж осъзнах - пак ли закъснях?

Най-после че съм свише разпознат

и любовта, и нежността,

които той - мъжът ми - ги дарява

са със толкова висок заряд!

 

И колко глупава или себична съм била,

за да не видя колко много той с радост ме дарява,

със висша нежност с цвят небесносин,

обгръща ме като шал-кашмир от облаци пенливи.

 

И радва се творецът на творбите си,

и реят се телата - танц необозрим,

във пух от нежност светлосин...

 

И винаги в миг такъв питам се:

с какво ли туй богатство съм заслужил?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...