Съдба

5.04.2016 г., 20:33 ч.

Поезия » Гражданска

401 0 5

Съдба
Разделям те на късове големи.
Ирония, усмивка и любов.
Редуват се в живота ни на смени,
буря, слънце, студ суров.
Дете, момиче и жена
бурени съсича и злина.
За мене си остана ти една,
протегната ръка към светлина.
Защо разпъна ме на кръст?
В труд за хляба и над люлка детска
урок ли беше или съдбовна мъст ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съдба

Искате да прочетете повече?

Предложения