yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
5.04.2016 г., 20:33 ч.

Съдба 

  Поезия » Гражданска
334 0 5

                                                     Съдба

 

 

Разделям те на късове големи.

Ирония, усмивка и любов.

Редуват се в живота ни на смени,

буря, слънце, студ  суров.

 

Дете,  момиче и жена

бурени съсича и злина.

За мене си остана ти една,

протегната ръка към светлина.

 

Защо разпъна ме на кръст?

В труд за хляба и над люлка детска

урок ли беше или съдбовна мъст

за обичта и ролята ми светска.

 

Не ме напускай, ти, съдба,

в последната ми роля на жена!

Пречистена с вяра за борба,

безумно ще те следвам и сега.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??