28.08.2021 г., 23:48

Съдба

505 0 0

 

    

         Съдба

 

Една  съдба си ти за мене,  

сърцето ми изпепели           

и нощите превърна в огън,

а дните ми в развалини.

 

Една мечта така красива,

в душата ми безброй следи,

а времето не съществува,

в реалността си само ти.

 

И няма сила на земята,

която да те заличи,

защото ти си красотата

в най-хубавите светли дни.

 

За мен небе и свят безкраен –

аз искам да те задържа,

най-скъп, най-мил, така далечен,

ти – щастието, любовта.

                       Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...