6.12.2007 г., 11:12

Съдба

862 0 14

Тъй далечна си за мен.

Така те чувствам с мойто обоняние

и търся те от ден на ден,

а ти била си на ръка разстояние.

 

Някак странно, като на шега,

видях се в теб през огледало

и нищо, че си ти жена,

всички тук сме във единно тяло.

 

Представям си те, като...

Нима е важно как изглеждаш?

Важното е, че си тук и ето,

в живота ми се ти оглеждаш.

 

Сякаш сме родени за това,

да се търсим, да мечтаем...

Белязани от дългата ръка

на съдбата, как да повлияем?

 

Кажи ми, как да повлияем?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...