10.11.2012 г., 12:20 ч.

Съдбата 

  Поезия » Гражданска
384 0 0

Аз водих битки със Съдбата.
Тя беше мащеха за мен.
Не съм я дърпал за полата-
от нежността ù бях лишен.

Родих се аз във друго време...
По други пътища вървях.
На плещите си носих бреме.
От него не се отървах!

След туй градих социализъм.
И аз във строя завървях,
но под червената си риза
червен да стана не успях!

Животът ми бе нестандартен,
бе полу-явен полу-скрит!
Пресмятах всеки ход хазартен,
за себе си създавах мит!

С интригите аз вече свиквах...
На Злото зъбите видях,
от дъното аз се оттиквах,
напук на всичко оцелях!

Прескачах разни бариери,
 Дамоклев меч стоя над мен,
отварях хлопнатите двери,
заплашваха ме със остен!

Мен тая гадна политика
 и то от болшевишки тип,
във "трета глуха" ме натика,
свали ме бързо от Олимп!

Живях със хора зависливи,
които влизаха със взлом...
Те взеха бащините ниви
и къщи ни за детски дом...

Препятстван бях от ранно детство-
бях син на селския кулак!
Това получих по наследство...
Таксувяха ме като враг!

Завиждаха ми, че не могат,
това, което можех аз,
защото бях дарен от бога
и в работата влагах страст!

Ядосваха се, че те не могат,
да са "отлшчни" като мен...
И все се тюхкаха до Бога,
че все ще се редят след мен!

Това ми отреди Съдбата!
Яремът ми не беше лек,
но влязах бързо във Играта
и така станах Човек!




© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??