28.09.2014 г., 21:49 ч.
Съжалявам
Съжалявам, любов. Ще си тръгвам сега.
Много време пред вратата те чаках.
Дълго на звънеца звънях, а отвътре дочух само смях.
Съжалявам, любов, но навън валя, а ръцете студът скова.
Заключено беше, любов, съжалявам, ще тръгвам сега.
Ще те срещна, любов, след години навярно.
Ще се усмихнеш и в мен ще боли.
Ще си спомня за дъжда, за студа, за смеха...
Прости ми, любов, не дочаках.
© Александрина Балабанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Ви
-
Добре дошла, Алекс!
Тъжно-любовен стих си написала,
но ми хареса!
Желая ти много поводи да пишеш само
позитивно-любовни стихове! -
Много хубаво стихотворение - прозира в него мъдрост, проявено търпение и разумно решение.Любовта е най-ценното чувтво и от нея боли,но по-добре сега от колкото цял живот.
Желая ти ведро настроение и самочувствие!
Творбата ти заслужава най-висока оценка и затова така
ще я оценя. -
Алекс, първо добре дошла в този сайт!
Интересно написано,искам още!
Зем.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Любовта не заключва врати,
не оставя очите да плачат.
Не звъни, не плачи, отмини!
Друга обич нейде те чака!
Харесах! Продължавай да твориш!