Съжалявам
Съжалявам, любов. Ще си тръгвам сега.
Много време пред вратата те чаках.
Дълго на звънеца звънях, а отвътре дочух само смях.
Съжалявам, любов, но навън валя, а ръцете студът скова.
Заключено беше, любов, съжалявам, ще тръгвам сега.
Ще те срещна, любов, след години навярно.
Ще се усмихнеш и в мен ще боли.
Ще си спомня за дъжда, за студа, за смеха...
Прости ми, любов, не дочаках.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александрина Балабанова Всички права запазени
