Съжалявам, любов. Ще си тръгвам сега.
Много време пред вратата те чаках.
Дълго на звънеца звънях, а отвътре дочух само смях.
Съжалявам, любов, но навън валя, а ръцете студът скова.
Заключено беше, любов, съжалявам, ще тръгвам сега.
Ще те срещна, любов, след години навярно.
Ще се усмихнеш и в мен ще боли.
Ще си спомня за дъжда, за студа, за смеха...
Прости ми, любов, не дочаках.
© Александрина Балабанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
