2.01.2018 г., 16:47

Сълза

973 11 13

 

Аз бях сълза преди да се родя,

избликнала под клепките на мама –

най-радостната трепетна сълза,

очаквана и толкова желана!

 

Бях още дух и нямах още плът,

но учех се живота да обичам –

преди да видя бащиния кът,

преди да срещна своето момиче!

 

А днес седя до майчиния гроб...

и искам тихо песен да запея

за тази, дето даде ми живот...

Преди сълза от обич да пролея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът ти...
    ...
    Ще помълча.
    !!!
  • Бръкна ми в душата с този стих, Мариане!... Респект!
  • Много истинско и въздействащо!Написано със сърцето!Поклон!
  • Тъжно и истинско!Поздравления Приятелю!Светла и памет!
  • Тъжна песен, Мариан, излята като сълза пред величието на майката!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...