Сълза
| Гледаш го - малко детенце, босо и гладно. Върви и с жадни очи стене, а не говори. Сутрин и вечер, може би за тебе хладно, прибираш се, а на него кой ще му отвори. Краченцата му се подгъват, боли, но, то не спира. За него да се движи означава, че живее. Ръцете му трперят, но и те разбират, когато другите деца злобно му се смеят. Тогава малкото детенце плаче и не крие от никой красивите сълзи на чистотата. Защото другите хора с години се мият и от това дали има смисъл, знаем резултата. | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
