Гледаш го - малко детенце, босо и гладно.
Върви и с жадни очи стене, а не говори.
Сутрин и вечер, може би за тебе хладно,
прибираш се, а на него кой ще му отвори.
Краченцата му се подгъват, боли, но, то не спира.
За него да се движи означава, че живее.
Ръцете му трперят, но и те разбират,
когато другите деца злобно му се смеят.
Тогава малкото детенце плаче и не крие
от никой красивите сълзи на чистотата.
Защото другите хора с години се мият
и от това дали има смисъл, знаем резултата.