Жадно спуска се нощта,
жадно като пареща сълза.
С лекота разтапя се в деня,
както се разтапя сълзата във дъжда.
В деня се носи тишина,
както преглътната сълза.
Копнеещо той бяга към нощта,
както сълзата - към моята уста.
В среща те целуват се,
сълзата както разтопява се.
За миг те отново разминават се,
сълзата както заличава се...