Жадно спуска се нощта,
жадно като пареща сълза.
С лекота разтапя се в деня,
както се разтапя сълзата във дъжда.
В деня се носи тишина,
както преглътната сълза.
Копнеещо той бяга към нощта,
както сълзата - към моята уста.
В среща те целуват се,
сълзата както разтопява се.
За миг те отново разминават се,
сълзата както заличава се...
© Ели ИзбериСи All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
