12.02.2005 г., 9:39

Сълза

1.1K 0 0
Една сълза, прозрачна, млечно бяла
събира в ромона си тъжен тишина.
Една сълза за теб! В нея съм цяла -
нежна, жадувана, очаквана съдба.

Безшумно по скулите се стича,
стаила шепота на есенни листа.
Една сълза забравена обрича
на теб отминала любов и самата.

Докосва устните солени тъжна.
Избухва в спомен мил и спотаен.
Една сълза надеждата завърна
и мечта застинала във мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....