Съм
Съм
Приседнал съм,
като Слепец,
пред входната врата
на храма,
да прося Обич.
Жив мъртвец,
чиято тленност е измама,
защото знам,
че нашата Любов
трапеза и постеля ми подрежда,
но аз,
нали не вярвам в себе си и в теб…
Очаквам Милостта,
а тя ме гледа
изпод вежди.
Не съм желан. Натрапник съм.
Нахалник,
който нищичко не заслужава.
Когато
минеш покрай мен,
подай ръка
и прошепни ми:
“Ставай!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря, Милена. Напълно съм съгласна с казаното от теб.
