Съм
Приседнал съм,
като Слепец,
пред входната врата
на храма,
да прося Обич.
Жив мъртвец,
чиято тленност е измама,
защото знам,
че нашата Любов
трапеза и постеля ми подрежда,
но аз,
нали не вярвам в себе си и в теб…
Очаквам Милостта,
а тя ме гледа
изпод вежди.
Не съм желан. Натрапник съм.
Нахалник,
който нищичко не заслужава.
Когато
минеш покрай мен,
подай ръка
и прошепни ми:
“Ставай!”
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Милена. Напълно съм съгласна с казаното от теб.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
