Съм
Приседнал съм,
като Слепец,
пред входната врата
на храма,
да прося Обич.
Жив мъртвец,
чиято тленност е измама,
защото знам,
че нашата Любов
трапеза и постеля ми подрежда,
но аз,
нали не вярвам в себе си и в теб…
Очаквам Милостта,
а тя ме гледа
изпод вежди.
Не съм желан. Натрапник съм.
Нахалник,
който нищичко не заслужава.
Когато
минеш покрай мен,
подай ръка
и прошепни ми:
“Ставай!”
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Милена. Напълно съм съгласна с казаното от теб.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
