Съмнение
Съмнение
Аз дълго чаках, дълго се надявах...
Съмнение проникваше във мен.
Прогонвах го и пак отново вярвах –
щастлив ще бъде утрешният ден.
Забрави ли оная зимна вечер,
разстилаща край нас килима бял?
Щастливи бяхме двама в чуден север -
снежинките ми сплитаха воал.
Невеста твоя станах аз. Сияйна
прекрачих прага -радост зазвъня!
В очите ми сълза щастлива блесна -
ти пресуши я с пареща уста.
Тъй всяко утро тръпнеше в росата.
Денят в позлата грееше за нас.
Желана вечер спущаше крилата
и нощ щастлива сякаш беше час.
Съмненията си далеч ще пратя.
Мигът щастлив не искам да скверня.
Защото любовта е само свята.
Съмненията с нея ще сменя.
© Стойна Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно!
-
Пламена, Оксиморон, Младен!
и Роси,благодаря ви от сърце!
Вашето внимание ме прави щастлива!
Поздрави за всички! -
"Защото любовта е само свята."
Да!!! -
"Аз дълго чаках, дълго се надявах...
Съмнение проникваше във мен.
Прогонвах го и пак отново вярвах –
щастлив ще бъде утрешният ден...
Съмненията си далеч ще пратя.
Мигът щастлив не искам да скверня.
Защото любовта е само свята.
Съмненията с нея ще сменя."
Горните редове съставляват поетичното ОКО на текста /в смисъла на дадената от мен дефиниция на термина "поетично око"/. Виждаме, че това поетично ОКО е силно докосващо и хубаво.
Поздравление за това интересно стихотворение, Стойна! -
! -
Любовта е свята. Хубав стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
