Съмнение
Съмнение
Аз дълго чаках, дълго се надявах...
Съмнение проникваше във мен.
Прогонвах го и пак отново вярвах –
щастлив ще бъде утрешният ден.
Забрави ли оная зимна вечер,
разстилаща край нас килима бял?
Щастливи бяхме двама в чуден север -
снежинките ми сплитаха воал.
Невеста твоя станах аз. Сияйна
прекрачих прага -радост зазвъня!
В очите ми сълза щастлива блесна -
ти пресуши я с пареща уста.
Тъй всяко утро тръпнеше в росата.
Денят в позлата грееше за нас.
Желана вечер спущаше крилата
и нощ щастлива сякаш беше час.
Съмненията си далеч ще пратя.
Мигът щастлив не искам да скверня.
Защото любовта е само свята.
Съмненията с нея ще сменя.
© Стойна Димова All rights reserved.
!