19.02.2014 г., 11:03 ч.  

Сън 

  Поезия » Гражданска
1358 3 15
                  СЪН


И сметище, и купища от думи…
От четвърт век – шизофреничен преход.
В сърцето ти – съсиреци, зулуми.
И няма цяр за тебе, ни утеха.

Инфаркт и удар! Бедствие, прокоба 
достигат те от чужди и от свои.
Копаят ти безродниците гроба.
От пъклото са сякаш тез герои.

В тъмницата – ни пътища, ни брод.
И кой те води, клета просякиньо?
Остана ли надеждица? Народ?
Събуждаш се от векове в пустиня.

Душата ти, съсипана е, знам.
Нечисти от предателствата лепнат
ръцете, разломили твоя храм.
Но тежки са и майчините клетви.

В съня ти – знаменосци и Народ!
Дечицата се връщат от чужбина!
И оня чист, неземен небосвод
на Дякона в очите светлосини.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??