Сън
СЪН
И сметище, и купища от думи…
От четвърт век – шизофреничен преход.
В сърцето ти – съсиреци, зулуми.
И няма цяр за тебе, ни утеха.
Инфаркт и удар! Бедствие, прокоба
достигат те от чужди и от свои.
Копаят ти безродниците гроба.
От пъклото са сякаш тез герои.
В тъмницата – ни пътища, ни брод.
И кой те води, клета просякиньо?
Остана ли надеждица? Народ?
Събуждаш се от векове в пустиня.
Душата ти, съсипана е, знам.
Нечисти от предателствата лепнат
ръцете, разломили твоя храм.
Но тежки са и майчините клетви.
В съня ти – знаменосци и Народ!
Дечицата се връщат от чужбина!
И оня чист, неземен небосвод
на Дякона в очите светлосини.
© Алина Стоянова All rights reserved.
