Объркан съм, както на двайсет,
тъй не можах, не успях, не разбрах,
как животът край мен се приплъзна,
как годините сякаш проспах.
Уплашен събудих се, мокър,
в съня си чудовище, грозно съзрях,
зловещо, във грохот и трясък,
фучеше, пищеше, ревеше,
сякаш да къса гръкляни със крясък,
и с мрачни премени, с човешки лица и зъби от огън,
пълчища пълзящи учудени,
че някой ги гледа, отнякъде тайно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация