Сън
СЪН
За вечни времена заспах.
Живял ли бях или умирах,
отидох си,
след мене само стон и прах
и грозният пейзаж
над гроба се разлива .
А ноктите ми
впили се дълбоко под Земята,
далече съм от хорските
сърца,
останах сам въвлечен
в лудостта си,
със твари гнили
разговарям пак .
Живях или си пропилях живота,
заради проклето его,
избирах себе си
и правих се на умен,
а не бях.
Успях на много
да разбудя сетивата
умът ми болен
ме доведе в тоя гроб.
Със червеи дружа,
а съм самотен,
нима си мислите
че от гроба ще излезе нов живот.
Светът е свършен,
затова докато си жив мисли
или смъртта не те обгърне,
живей за вечността.
О, миг поспри
навън от суетата
или за една любов
и за едно сърце умри!
© Jivka Koleva All rights reserved.
!
