Сънувах те снощи сред огън небесен,
звездите рисуваха с звездния прах,
на фона на истински хубава песен,
как двама танцуваме горе без страх.
И сякаш нощта ни приветстваше двама,
за нас съществуваше само света,
ако ти бе тази изискана дама,
аз бях художникът с молив в ръка.
Сънувах те сякаш ти беше богиня,
и с огъня пръскаше всички звезди,
събудих се сякаш се будя в пустиня,
наоколо няма ни вест, ни следи.
Раздялата истински силно боли,
само споменът остава и шепа сълзи.
© Поет Без Име Всички права запазени