9.07.2024 г., 21:33

Сън

916 0 2

Сънувах те снощи сред огън небесен,

звездите рисуваха с звездния прах,

​​​​​​на фона на истински хубава песен,

как двама танцуваме горе без страх.

 

И сякаш нощта ни приветстваше двама,

за нас съществуваше само света,

ако ти бе тази изискана дама,

аз бях художникът с молив в ръка.

 

Сънувах те сякаш ти беше богиня,

и с огъня пръскаше всички звезди,

събудих се сякаш се будя в пустиня,

наоколо няма ни вест, ни следи.

 

Раздялата истински силно боли,

само споменът остава и шепа сълзи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поет Без Име Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • Има още работа по този сонет - не е редактирано достатъчно: “с звездния прах” и “аз бях художникът с молив в ръка”, например. Сонет се пише много трудно, особено този тип. Иначе като четеш Шекспир изглежда лесно да се пробва човек, но за всеобщо съжаление (и моя радост) Шекспир е само един. 😊
  • Много е хубаво! Успех!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...