Jul 9, 2024, 9:33 PM

Сън

  Poetry » Love
912 0 2

Сънувах те снощи сред огън небесен,

звездите рисуваха с звездния прах,

​​​​​​на фона на истински хубава песен,

как двама танцуваме горе без страх.

 

И сякаш нощта ни приветстваше двама,

за нас съществуваше само света,

ако ти бе тази изискана дама,

аз бях художникът с молив в ръка.

 

Сънувах те сякаш ти беше богиня,

и с огъня пръскаше всички звезди,

събудих се сякаш се будя в пустиня,

наоколо няма ни вест, ни следи.

 

Раздялата истински силно боли,

само споменът остава и шепа сълзи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поет Без Име All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има още работа по този сонет - не е редактирано достатъчно: “с звездния прах” и “аз бях художникът с молив в ръка”, например. Сонет се пише много трудно, особено този тип. Иначе като четеш Шекспир изглежда лесно да се пробва човек, но за всеобщо съжаление (и моя радост) Шекспир е само един. 😊
  • Много е хубаво! Успех!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...