СЪН С ОТВОРЕНИ ОЧИ
Когато пълнолунието слезе
над покривите, и градът притихне,
отключиш ли от босия си глезен
веригите – притичай през тревите.
Животът в корените се е върнал,
поел е бавно въздух, за да литне.
Внезапно се разпукват всички пъпки,
разкъсали воала на мъглите.
Избухват кестените в здрачината
и шепнеш: – Боже, колко е красиво!
И знаеш, че не можеш да не плачеш. ...