Сън с отворени очи
СЪН С ОТВОРЕНИ ОЧИ
Когато пълнолунието слезе
над покривите, и градът притихне,
отключиш ли от босия си глезен
веригите – притичай през тревите.
Животът в корените се е върнал,
поел е бавно въздух, за да литне.
Внезапно се разпукват всички пъпки,
разкъсали воала на мъглите.
Избухват кестените в здрачината
и шепнеш: – Боже, колко е красиво!
И знаеш, че не можеш да не плачеш.
Да би могъл – и да не си отиваш.
Едва наболи стръкчета иглика
пробиват вече жадните ти длани.
И можеш ли от радост да не викаш?
И искаш ли докрай да не останеш?
Виж – птиците в небето пишат ноти
под влюбения шепот на звездите.
Светът е доживял до нова пролет,
в която Бог е потопил зеници.
И някой ден – навярно днес – в неделя,
въпросите престават да извират –
как върхове коварно ни разделят
и как земята вкупом ни прибира.
За сънища, в които сме свободни,
аз бих продала златните си гривни.
Сънувай ме в последната си болка.
И следващата пролет ще сме живи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
