yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
22.04.2018 г., 9:50 ч.

Сън с отворени очи 

  Поезия » Любовна
755 10 10

СЪН С ОТВОРЕНИ ОЧИ

Когато пълнолунието слезе
над покривите, и градът притихне,
отключиш ли от босия си глезен
веригите – притичай през тревите.

Животът в корените се е върнал,
поел е бавно въздух, за да литне.
Внезапно се разпукват всички пъпки,
разкъсали воала на мъглите.

Избухват кестените в здрачината
и шепнеш: – Боже, колко е красиво!
И знаеш, че не можеш да не плачеш.
Да би могъл – и да не си отиваш.

Едва наболи стръкчета иглика
пробиват вече жадните ти длани.
И можеш ли от радост да не викаш?
И искаш ли докрай да не останеш?

Виж  – птиците в небето пишат ноти
под влюбения шепот на звездите.
Светът е доживял до нова пролет,
в която Бог е потопил зеници.

И някой ден – навярно днес – в неделя,
въпросите престават да извират –
как върхове коварно ни разделят
и как земята вкупом ни прибира.

За сънища, в които сме свободни,
аз бих продала златните си гривни.
Сънувай ме в последната си болка.
И следващата пролет ще сме живи.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??