Сънищата на един ангел...
На облак аз седя
и гледам света.
Около мен - пара
и бяла светлина.
В душата ми има лекота.
Усмихвам се без причина.
Мога да прегърна луната.
Гледам земята -
тя е в моите нозе.
Долу на улицата
пъплят жени и мъже.
Нещо нарушава тишината.
Чувам на ангелите песента
и се чудя - това ли е смъртта.
Време е да отворя очи,
да посрещна сутринта
и тези слънчеви лъчи,
но няма да ми позволи смъртта.
Трудно ми е да осъзная,
че няма да има утре.
Звучи като шега - ще се засмея.
На облак аз седя,
бял като снега.
Божествена е тази топлина
и на ангелите песента.
Защо чувам майчиния глас?
"Ставай, училище те чака!"
О! Май сънувала съм аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
