Сънищата на един ангел...
На облак аз седя
и гледам света.
Около мен - пара
и бяла светлина.
В душата ми има лекота.
Усмихвам се без причина.
Мога да прегърна луната.
Гледам земята -
тя е в моите нозе.
Долу на улицата
пъплят жени и мъже.
Нещо нарушава тишината.
Чувам на ангелите песента
и се чудя - това ли е смъртта.
Време е да отворя очи,
да посрещна сутринта
и тези слънчеви лъчи,
но няма да ми позволи смъртта.
Трудно ми е да осъзная,
че няма да има утре.
Звучи като шега - ще се засмея.
На облак аз седя,
бял като снега.
Божествена е тази топлина
и на ангелите песента.
Защо чувам майчиния глас?
"Ставай, училище те чака!"
О! Май сънувала съм аз.
© Ели All rights reserved.
