Сънотворно
В шумата му спря сърцето,
там го чувах как тупти...
Есента го сгу́ши: Клето
облаче, лети, лети...
Извалял се беше вече
октомврийски сприхав дъжд.
В скъсаното си елече,
облачето изведнъж
се отскубна от листата
и внезапно полетя,
есенната му позлата
падна в мокрите цветя.
А небето тънкостенно
зад прозореца сънлив,
предоволно се протегна
във съня си светлосив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
