Сънувах те…
В просъница усетих как сълзите
се стичат от моите очи.
Събудих се и в мисълта ми
пред мен стоеше ти.
И таз немощ в крайниците ми,
която идва, когато виждам те
там някъде далеч…
На какво ли тя е признак…?
Стремя се да не гледам пак към теб…
и само мъничко, и само скришом
с очи попивам твоето лице…
И това не мога вече,
защото нямам право на това,
но само мъничко и само скришом
не защото ще те забравя,
а само, за да ти се насладя…