Сънувания...
Събудих се от плясъка
на крила, прегърнали вятъра.
Луната се криеше не много далеч -
зад черешата, посадена от дядо.
За цигара помислих,
с горещо кафе,
но останах в леглото...
при топлината.
Сама съм... с едно
мълчаливо море, загубило
поредна русалка.
Събудих се.
Приласкана от мъжки ръце,
от устни за моите жадни...
Луната ме чака на терасата
днес... но оставам
в легло от жарава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
Как ме засмя само! Много, много хубав избор и много хубав стих!
