Събудих се от плясъка
на крила, прегърнали вятъра.
Луната се криеше не много далеч -
зад черешата, посадена от дядо.
За цигара помислих,
с горещо кафе,
но останах в леглото...
при топлината.
Сама съм... с едно
мълчаливо море, загубило
поредна русалка.
Събудих се.
Приласкана от мъжки ръце,
от устни за моите жадни...
Луната ме чака на терасата
днес... но оставам
в легло от жарава!
© Шопландия Софийска All rights reserved.
Как ме засмя само! Много, много хубав избор и много хубав стих!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
