dianjelly (Диана Димитрова)
166 42
6.02.2007 г., 17:54 ч.

Сърце 

  Поезия
594 0 3
Сърцето ми тежи като олово,
душата ми пропада във мечти,
в очите ми сълзите се препират,
коя ще тръгне, първа да крещи.

Да вика твойто име, обич, в мрака
и в мрака да потъне и заспи,
къде си обич мила, недокосвана,
да зърна искам твоите очи...

Милувката ти да усетя искам,
устните ти, целувката дори,
къде си обич мила и обичана, 
къде си нежност, викам те, поспри.

Душата ми умира от олово,
сърцето ми потънало в мечти,
очите ми пресъхнали от обич,
къде си обич, викам те поспри. 

© Диана Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??