dianjelly (Диана Димитрова) dianjelly (Диана Димитрова)
3 166
Feb 6, 2007, 5:54 PM

Сърце

  Poetry
772 0 3
Сърцето ми тежи като олово,
душата ми пропада във мечти,
в очите ми сълзите се препират,
коя ще тръгне, първа да крещи.

Да вика твойто име, обич, в мрака
и в мрака да потъне и заспи,
къде си обич мила, недокосвана,
да зърна искам твоите очи...

Милувката ти да усетя искам,
устните ти, целувката дори,
къде си обич мила и обичана, 
къде си нежност, викам те, поспри.

Душата ми умира от олово,
сърцето ми потънало в мечти,
очите ми пресъхнали от обич,
къде си обич, викам те поспри. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0