22.02.2013 г., 12:28

Сърце

1.2K 0 5

                            СЪРЦЕ

     (Посветено на България)

 

      Вчера беше зле.

      Влезе в аритмия едно

      1300 годишно сърце.

      Бяло, зелено и червено

      пулсираха тревожно.

 

      Кръвта закипя от страсти,

      кръвта търси своя път,

      сърцето мъничко се пръска,

      от натрупаната мръсна злъч!

 

      Въздух, въздух дайте,

      Хляб и Свобода,

      трябва бързо да се действа,

      помощ, от друга страна!

 

      Вчера беше зле!

      Днес пак не е добре,

      но му биха сънотворно,

      уж, болката да спре!

   

     Подхванаха го млади ръце,

     артерии смениха,

     почистиха вени,

     нови клапи в ритъм запяха,

     чиста, млада и щастлива

     кръв закипя!

     Сърцето нов живот заживя!

 

   УТРЕ, УТРЕ ЩЕ Е ПО-ДОБРЕ

 

    Бонка Василева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бонка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Антоан, чест е за мен че си бил тук.Вярата е в нас и истински се надявам нещата в България да се променят!
  • Благодаря,ЛИЛИ...утре всички ще го подкрепим!!!
  • Да бъде! Трябва да сме оптимисти!-
    Младите се заеха със "спасението" му.
    Аз също вярвам, че ни предстои нов живот.
    Почувствах се по-добре след като
    прочетох. Благодаря ти, Бони!
    Желая ти нежно вдъхновение и красиви срещи!
    Сърдечно!
  • Благодаря...така ще е ,ще ни има!!!
  • Надяваме се , дано! Привет!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...