13.09.2022 г., 21:16 ч.

Сърце и слънце 

  Поезия
201 5 4

Видях в небето облачно сърце –

стоеше гордо в синия простор.

Протегнал леко двете си ръце

събрах го в тях, отправил дръзко взор.

 

Дали не беше знак, не беше код,

едва ли всекиму това се пада!?

Сърце във бяло и в небесен ход,

и слънце, дето в пазвата му ляга.

 

Какво ми трябва? – слънце и сърце,

и път по който да вървя безспирно.

Изгря усмивка в моето лице,

в душата топло стана ... и ефирно.

 

Съдбата ми изпрати този знак,

защото знае същността ми цяла.

Сърце и слънце има в моя свят –

мечта-усмивка с обич засияла!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??