Sep 13, 2022, 9:16 PM

Сърце и слънце 

  Poetry
200 5 4

Видях в небето облачно сърце –

стоеше гордо в синия простор.

Протегнал леко двете си ръце

събрах го в тях, отправил дръзко взор.

 

Дали не беше знак, не беше код,

едва ли всекиму това се пада!?

Сърце във бяло и в небесен ход,

и слънце, дето в пазвата му ляга.

 

Какво ми трябва? – слънце и сърце,

и път по който да вървя безспирно.

Изгря усмивка в моето лице,

в душата топло стана ... и ефирно.

 

Съдбата ми изпрати този знак,

защото знае същността ми цяла.

Сърце и слънце има в моя свят –

мечта-усмивка с обич засияла!

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??