Сърце-компас
Животът си е палуба на кораб
с товари, пътници и куп багаж.
Годините напредват без умора,
а аз бленувам полунощен танц.
И все пътувам, поря ги вълните
с весла - две трепетни криле.
Щом любовта я има, а аз съм в нея пяна,
измила брегове в очакващо сърце.
Моряци са ми - почетни мечтите,
а аз съм им вълшебен капитан.
Преплувала на океана бездните,
запалвам си лула от лунен плам.
Безбрежното с душата ми се слива.
Небето е компас от ветрове,
които водят ме и в мен прелива
палитрата на звездни мигове.
Искра вълшебна пламна на небето,
от кораб ме превърна във жена.
Луната ме извая във морето
в русалка... на влюбен мъж в съня.
Но Бог молбите му не чува, че са грешни.
И той се буди със сподавената страст.
А аз вълните поря безпогрешно,
защото съм жена в сърцето със компас.
Но ако вятър някакъв бездомен
сред бурните вълни на любовта,
усетя, че ме вика влюбен,
отново ще съм ветрената му жена.
Каквото писано е, ще зачеркна,
а корабния дневник ще пренапиша.
Каютата в сърце ще я превърна
и вятърът със мене ще въздиша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
