Сърце-компас

Jan 19, 2011, 1:52 PM

Poetry » Other

641 0 3

Животът си е палуба на кораб
с товари, пътници и куп багаж.
Годините напредват без умора,
а аз бленувам полунощен танц.
И все пътувам, поря ги вълните
с весла - две трепетни криле.
Щом любовта я има, а аз съм в нея пяна,
измила брегове в очакващо сърце.
Моряци са ми - почетни мечтите,
а аз съм им вълшебен капитан.
Преплувала на океана бездните,
запалвам си лула от лунен плам.
Безбрежното с душата ми се слива.
Небето е компас от ветрове,
които водят ме и в мен прелива
палитрата на звездни мигове.
Искра вълшебна пламна на небето,
от кораб ме превърна във жена.
Луната ме извая във морето
в русалка... на влюбен мъж в съня.
Но Бог молбите му не чува, че са грешни.
И той се буди със сподавената страст.
А аз вълните поря безпогрешно,
защото съм жена в сърцето със компас.
Но ако вятър някакъв бездомен
сред бурните вълни на любовта,
усетя, че ме вика влюбен,
отново ще съм ветрената му жена.
Каквото писано е, ще зачеркна,
а корабния дневник ще пренапиша.
Каютата в сърце ще я превърна
и вятърът със мене ще въздиша.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ZAPP (Запрян Колев)

2011-01-23T21:28:37+02:00

Какво вдъхновение!Прекрасно е!Поздрав!
Довереница (Дочка Василева)

2011-01-19T23:25:45+02:00

Жена на вятъра!Ще ти отива много
посоките в сърцето му да следваш.
Дори когато затрепти умората
под клепките любов на сън ще трепка...

Браво, Джейни!
ekstasis (Михаил Цветански)

2011-01-19T21:13:24+02:00

Браво, Джейни!
Приказно морско докосване!
Много, много хубаво!
Супер!