23.01.2015 г., 15:21  

Сърце за мен

775 0 9

Земята бих могла да преобърна,
небето бих пребродила завчас,
та твоята звезда за миг да зърна
и чуя, сине, топлия ти глас.
Аз още помня туй сърце огромно
що в онзи ден сред облаци видях.
Не знаех че е знак, че казваш сбогом.
Посланието, Боже, не прозрях.
А ти навярно си поискал прошка.
А може би решил си изведнъж
към този свят пропит от гняв и болка,
любов да сееш вместо гръм и дъжд.
Сега разбрах, в денят така злокобен,
ти знак си дал, единствено за мен.
Сърцето - камъкът е бил надгробен
и Факлата... в ръце на Диоген.


П.п. В часът на убийството на моя син, аз видях едно огромно сърце в небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Събуждаш умиление и съпричастност с това хубаво и прочувствено стихо, Таня!Драж се и имай кораво майчино сърце!!
    Поклон пред мъката ти!!
  • Може би няма какво да кажа,
    освен един огромен поклон пред майчината мъка!
  • Благодаря на всички вас за подкрепата и съпричастието!
  • Бог да даде мир в душата ти, Таня, и сили занапред!
  • Омир също говори за тези знамения в небето, едно от които и ти си видяла, Таня!
    Както неведнъж съм споделял, светът на мъртвите е от по-фина и чувствителна материя, поради което ние не можем директно да го осезаваме, но от него могат да осезават нас. Това е все едно да чуваме инфра или ултразвук, без технически приспособления. Но тези звуци, ако и да не ги чуваме ни влияят, т.е. инфра и ултрачестотите ни "подслушват".

    Поклон пред мъката ти, превъплътена, за кой ли път, в хубав стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...