Земята бих могла да преобърна,
небето бих пребродила завчас,
та твоята звезда за миг да зърна
и чуя, сине, топлия ти глас.
Аз още помня туй сърце огромно
що в онзи ден сред облаци видях.
Не знаех че е знак, че казваш сбогом.
Посланието, Боже, не прозрях.
А ти навярно си поискал прошка.
А може би решил си изведнъж
към този свят пропит от гняв и болка,
любов да сееш вместо гръм и дъжд.
Сега разбрах, в денят така злокобен,
ти знак си дал, единствено за мен.
Сърцето - камъкът е бил надгробен
и Факлата... в ръце на Диоген.
П.п. В часът на убийството на моя син, аз видях едно огромно сърце в небето.
© Таня Мезева Всички права запазени
Поклон пред мъката ти!!