Jan 23, 2015, 3:21 PM  

Сърце за мен

  Poetry » Other
777 0 9

Земята бих могла да преобърна,
небето бих пребродила завчас,
та твоята звезда за миг да зърна
и чуя, сине, топлия ти глас.
Аз още помня туй сърце огромно
що в онзи ден сред облаци видях.
Не знаех че е знак, че казваш сбогом.
Посланието, Боже, не прозрях.
А ти навярно си поискал прошка.
А може би решил си изведнъж
към този свят пропит от гняв и болка,
любов да сееш вместо гръм и дъжд.
Сега разбрах, в денят така злокобен,
ти знак си дал, единствено за мен.
Сърцето - камъкът е бил надгробен
и Факлата... в ръце на Диоген.


П.п. В часът на убийството на моя син, аз видях едно огромно сърце в небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Събуждаш умиление и съпричастност с това хубаво и прочувствено стихо, Таня!Драж се и имай кораво майчино сърце!!
    Поклон пред мъката ти!!
  • Може би няма какво да кажа,
    освен един огромен поклон пред майчината мъка!
  • Благодаря на всички вас за подкрепата и съпричастието!
  • Бог да даде мир в душата ти, Таня, и сили занапред!
  • Омир също говори за тези знамения в небето, едно от които и ти си видяла, Таня!
    Както неведнъж съм споделял, светът на мъртвите е от по-фина и чувствителна материя, поради което ние не можем директно да го осезаваме, но от него могат да осезават нас. Това е все едно да чуваме инфра или ултразвук, без технически приспособления. Но тези звуци, ако и да не ги чуваме ни влияят, т.е. инфра и ултрачестотите ни "подслушват".

    Поклон пред мъката ти, превъплътена, за кой ли път, в хубав стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...