Сърцето ми виси на тънък косъм
Сърцето ми виси на тънък косъм.
Една погрешна дума - ще го скъса.
Във въздуха като мъгла въпросът
дали ще я отрониш... ме разпръсква
на хиляди парченца тишина...
Една погрешна дума, и ще бъда
белязана с клеймото Самота -
най-страшната, болезнена присъда!
Но не от нея всъщност ме е страх.
От твоето отсъствие се плаша.
От мисълта, че ще полепне прах
по недопитата ти с вино чаша...
От утрото, в което няма с пръсти
косите ми небрежно да докоснеш,
от липсата на топлите ти устни...
Сърцето ми виси на тънък косъм...
и, Господи, ако се скъса, знам,
на мястото му, че ще зейне пропаст!...
Сама ще бъда. Ти ще бъдеш сам.
(Дали така е редно, е въпросът).
... Мъглата е студена. И мълчи.
За този студ не съм...не съм готова...
Любов прочитам в твоите очи,
и затова недей, не казвай Сбогом!...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
