Сърцето си не ще ти предоставя

tsveti4ka (Цвет)
198 271

2.12.2010 г., 15:39 ч.

Поезия » Любовна

417 0 1

Стъклата ми с докосване се чупят -

въздишките пропукват ги дори,

а вятърният унес ми отмъква

и струните от стъклени сълзи...

и болката - отиваща на черното,

посипано по мократа ми длан.

Заклещена агония е ехото,

отекващо в почти победен марш...

на отчаяние от изгубеност сред нищото,

което за любов изглежда се представя.

Аз безрезервно вярвам в тъжността на истината!

Затуй, сърцето си не ще ти предоставя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.