Dec 2, 2010, 3:39 PM

Сърцето си не ще ти предоставя 

  Poetry » Love
379 0 1

Стъклата ми с докосване се чупят -

въздишките пропукват ги дори,

а вятърният унес ми отмъква

и струните от стъклени сълзи...


и болката - отиваща на черното,

посипано по мократа ми длан.

Заклещена агония е ехото,

отекващо в почти победен марш...


на отчаяние от изгубеност сред нищото,

което за любов изглежда се представя.

Аз безрезервно вярвам в тъжността на истината!

Затуй, сърцето си не ще ти предоставя.

© Цвет All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??