Сърцето стиснала в юмруче...
Сърцето стиснала в юмруче,
по Млечен път върви, сред мрак,
Луната и набързо учи,
сама да се обича. Как?
Метеоритите разбиват,
лицето – кратери безброй.
За вятъра е некрасива –
намерил си е друга той.
Дори с воал да се забули,
от някой облак, закъснял,
прахосникът, пройдоха – юли,
веднага всичко би видял.
Недрага скита сред вълните,
солта душата ѝ браздѝ.
От нейните сълзици – скрити,
се раждат хиляди звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
