yotovava (Валентина Йотова)
2547 21493
26.04.2022 г., 11:32 ч.  

Сърдечен екватор 

  Поезия » Любовна
220 8 9

СЪРДЕЧЕН ЕКВАТОР

 

Най-трудно е да кажа сбогом

след изкушаваща измама.

Това е драконова болест.

Лечение за нея няма.

 

Да тегля бързичко чертата,

назад да спра да се обръщам.

Забравяла съм важни дати.

Запомнила съм всяка дързост.

 

Щом диря изход в лабиринта 

и скърша ли стебло ракита –

дали е зло – не дефинирам,

любов ли е – дори не питам.

 

Но от сърдечния екватор

къде е Орион не виждам.

Попаднах ли на грешна карта?

Посоките обърках – трижди.

 

А ти си тръгваш – и без време.

И мракът в мене прималява.

Понякога е страшно бреме

да бъдеш вечно оцеляващ.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силна творба! Поздравления!
  • Благодаря ви на всички, не ми се иска да съм оцеляващ, омръзва в един миг.
  • Финалът ти ме размисли. Това страшно бреме да си вечно оцеляващ се дава на силните, за да се спести на слабите. Някой друг още по-силен е понесъл още по-страшното бреме и така... Ако ти носиш страшно бреме, някой друг носи бреме, което ти не би понесла. Така си мисля.
  • !
  • Връщам се пак, много ми хареса!
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • Тъмните сили дремят в ракитака на душата докато не се осветят от близък, който да ги отличи. Много хубаво!
  • Страхотна поанта! 👍Отново ни поднасяш великолепна поезия, Вале!😍 И заглавието грабва от раз!👏
  • Силен финал. Хареса ми. Браво!
Предложения
: ??:??